Виртуална мобилност: ценното на между-културния обмен

В тази статия, ние даваме нова формулировка на понятието „виртуална мобилност”, за да представим моделиращата рамка Мувинтер (Movinter), която позволява на висшите учебни заведения да разработят и въведат виртуалната мобилност, с цел да подобрят достъпа до международните образователни практики.

Статията завършва с препоръки по какъв начин максимално да се използва потенциала на виртуалната мобилност през следващото десетилетие. Трябва да продължим да разсъждаваме върху важността на виртуалната мобилност и да обърнем внимание на целия потенциал на тази идея, за да се: 1) демократизира достъпа до международните интердисциплинарни и мултикултурни образователни практики, които понастоящем са запазени за твърде ограничен брой студенти, като по този начин се допринася и за социалното сближаване; 2) изгради стабилно сътрудничество между преподавателските и изследователските екипи, както и между институтите, в които работят тези екипи, въз основа на общопризнати специалности и взаимно допълване чрез работа в мрежа; 3) популяризират уеднаквени дипломи за различните академични степени на обучение (бакалавърски, магистърски и докторантски програми) и с различни условия и методи на обучение (майсторски класове, конкретни предмети, семинари и работни срещи), за да могат тези дипломи да станат реалност, дори преди официалното признаване на дипломите от чуждестранни университети; и накрая, 4) всички европейски висши учебни заведения да се свържат помежду си и да влязат в контакт с ВУЗ-ове от други краища на света.